Когато бях на 14 години, за пръв път се запалих по вдигането на тежести и щанги. Стана по един доста тривиален начин – с мой приятел се сбихме с други две момчета – единия го набих, но малко след това втория успя лесно да ме повали на земята – просто защото беше по-силен. След тази „схватка“, когато изпитах някаква непоносима безпомощност, си казах че срам – не срам от големите, корави батковци, аз утре отивам на фитнес и започвам да тренирам. (и до днес не мога да ви кажа, защо не се замислих за някое бойно изкуство, ами фитнес 🙂 )

Така и стана, отидох и започнах да тренирам – като правих повечето упражнения по тотално грешен начин. За радост се намираха хора, които да ме инструктират и да ме вкарват в правия път. Е, ентусиазмът ми тогава не издържа повече от два месеца, но три години по-късно отново се върнах в залата – този път не за да ставам по-силен, а по-привлекателен за нежния пол 😀 Тогава започнах да откривам удоволствието в тренировките, удовлетворението от постиженията, задоволството от това да учиш, експериментираш и прилагаш нови упражнения, режими на хранене и т.н. И до днес, като изключим две-три почивки за по 1-2 месеца, не съм спирал да тренирам в залата.

Днес, вече на по-сериозна възраст, имам сериозен опит, култура, пък и телосложение, и продължавам поне 3 пъти в седмицата да съм във фитнеса. Залата, която аз съм си избрал е Фитнес Пулс – тази, която е близо до Народното събрание в столицата, защото е по-близо до Младост 😉 Ходил съм и в другата – на бул. България, която е на същите собственици – Паскал Дойчев и Андон Атанасов, и мога да ви препоръчам и двете – там компромис с качеството досега не съм видял, напротив, имам само положителни впечатления.