Страхът на хората от природни бедствия и стихии е използван от най-стари времена. Обикновено за това някой да се облагодетелства по някакъв начин – я с власт, я с финикийски знаци, каквото дойде. В примитивните общества търговията със страха на хората има много и логични обяснения, според прочетенето от Емил Попов. Не знам обаче защо не ми излиза от главата тия дни, че някой иска да се възползва от страха на хората днес, в началото на 21 век. Не мога да си обясня по никакъв друг начин това преекспониране на земетресението, което ни сполетя преди няколко дена и за което вече писах в друг контекст. Случи се, не беше от най-приятните изживявания, поизплашихме се, ама колко дълго това да е център на дните ни, а за някои – и на нощите. Само за това се говори тия дни навсякъде по медиите, чертаят се черни прогнози от самозванци с претенции на ясновидци, правят се някакви смешни организации за реакции при евентуален нов трус. Много ми прилича това на организирано отвличане на вниманието на народа от далеч по-сериозни проблеми, които са му на главата. Имам чувството, че политиците се зарадваха на това земетресение, както журналист се радва на лоша новина. Добре им дойде в период на неконтролируемо растяща безработица, немотивирано покачване на цени на електричество, а оттам и на основни продукти. Какъв по-подходящ момент за удобни внушения. Няма работа, най-бедни сме в съюза, политиците ни корумпирани, но ние сме едни големи щастливци, защото, видите ли, сме останали живи. А животът ни хубав, хубав, като на кино. Как да не трепериш за него 🙂

Поздрав и не позволявайте да ви изплашат,

Емил Попов