Някъде бях чел, че две седмици преди и две седмици след рождения си ден, човек изпада в едно особено състояние, наречено дупката на рождението. Това е времето на равносметка какво ти се е случило и на поставяне на цели какво следва. Изгубени в толкова много тежки мисли, нормално е да изпаднем в някакъв ви дупка на съзнанието и вместо ведри от празника, да се чувстваме в центъра на лабиринта на живота.

Тъй като и моят ден рожден е през месец май, мога да потвърдя, че преминах през това състояние на духа. Беше трудно, защото вече след навършване на 30 и наближаване до следващото десетилетие, мирогледът се променя. Винаги съм се чудил защо и сега вече откривам отговорът. Причината е, че полека-лека осъзнаваме, че достигаме до апогея на живота си. Това означава, че много е минало и остава все по-малко. Въпреки че тук ред няма и никой не знае какво и колко му престои.

Ако погледнем най-идеалистичния вариант, че ще поживеем поне десетилетие-две след пенсиониране, то значи е време за сериозна равносметка. За мен тя е в осъзнаване на това какво имам чисто материално. Колкото и да не ми се иска, живеем в такъв свят и все пак трябва да се чувстваме защитени и да имаме сигурност, покрив над главата, работа и нещо малко зад гърба ни, ей така, за самочувствие. После идват и мислите за осигуреност на децата и там пада голямата „забава“…

Аз обаче искам да ви успокоя, защото след толкова мисъл, успях да изведа важни постулати за себе си. Не бива да влагаме прекалено емоции за материалните блага, защото те така или иначе идват при нас, ако се трудим. Иначе си докарваме само главоболия и болести. А те са най-голямата пречка да го изживеем този живот с усмивка и с любимите хора.

Затова не правете като мен и не изпадайте в дупката на рождените дни. Просто се наслаждавайте на всичко около вас, колкото и малко и недостатъчно да ви се струва за момента. Не преставайте да работите за по-доброто си бъдеще и да гледате с позитивизъм и оптимизъм напред. Бъдете готови да извикате най-доброто за вас!