Опасна среда е интернет и оня ден за пореден път се убедих, че човек трябва да е много внимателен в контактите си там. Имам един приятел, Найден се казва. Та Найден в един известен български сайт за запознанства се беше запознал с едно момиче от Хасково. Поддържаха връзка около година – през уикендите тя идваше до София или пък той я посещаваше Хасково. Мисля даже, че миналото лято и на море бяха заедно. Така или иначе, явно нещо не се е получило като хората, защото той се запознал, пак в интернет, с друго момиче и от няколко месеца започнал нова връзка. Да, ама той е много зашморцан, в хубавия смисъл на думата, открит и честен, та споделил на момичето от Хасково нещата точно така, както са, за да не я заблуждава. Даже споделил и името на новата приятелка. Тя обаче, явно наранена от това, че са я зарязали, намира сред приятелите му във фейсбук новото момиче, иска му приятелство. И познайте какво става – наговаря й врели-некипели – как той още я търсел, продължавал да я посещава в Хасково, че бил женкар, че имал проблеми с алкохола – и други такива небивалици, за които със сигурност знам, че са лъжа, защото с Найден сме приятели от години. За какво ви я разказвам тая история – ами защото е поучителна. То е ясно, че ако някой болен мозък тръгне да ви прави бели в интернет, няма сила, която да го спре. Но все пак си мисля, че и ние може да бъдем малко по-внимателни какво и пред кого казваме.

До скоро от мен!