Как да поддържаме спортните обувки чисти, сухи и без неприятен аромат?
Колкото повече спортувам, толкова по-често се сблъсквам с един досаден проблем – обувките ми започват да миришат. В началото това много ме дразнеше и дори ме беше срам да ги оставям някъде, защото миризмата се усещаше. Реших да разбера откъде идва и как мога да се справя с нея.
Оказа се, че причината е напълно естествена – всеки крак има стотици хиляди потни жлези, които при физическо натоварване отделят влага. Тази пот няма къде да се изпари, когато е затворена в обувката, и така се създава идеална среда за бактерии. Те всъщност са истинските виновници за лошата миризма.
Затова започнах да променям навиците си. Първо, след всяка тренировка вече не прибирам маратонките в шкафа, а ги оставям да се проветрят. Понякога ги оставям и на балкона, на слънце – така изсъхват по-бързо. Започнах и по-често да си мия краката след спорт, за да намаля количеството бактерии, които могат да попаднат в обувките.
Разбрах, че и чорапите имат значение. Смених обикновените памучни с такива от влагоотвеждаща материя – краката ми вече не се потят толкова и миризмата се появява много по-рядко. Старая се и никога да не обувам маратонки на бос крак, дори за кратка разходка.
След тренировка веднага ги събувам, вадя стелките и ги оставям да се изсушат отделно. Често ги пълня с вестници – те поемат влагата много добре. Когато имам време, поръсвам вътре малко сода бикарбонат или бебешка пудра. Това буквално прави чудеса – абсорбира и потта, и миризмата.
Пробвал съм и други домашни трикове. Например, смесих сода за хляб с царевично нишесте, напълних стар чифт чорапи и ги слагам в обувките през нощта – на сутринта миризмата изчезва. Понякога ползвам и оцетен разтвор (оцет и вода в равни количества), с който напръсквам вътрешността на обувката – убива бактериите и действа бързо.
Имам и няколко любими „ароматни“ метода. Слагам пакетчета чай под стелките, малко канела, а понякога и смляно кафе в чорап. Оставям ги така през нощта, и обувките ми миришат приятно. Пробвал съм и с етерични масла – най-често лавандула или чаено дърво. Те имат и антибактериален ефект, така че са двойно полезни.
Когато и това не помага, сменям стелките или ги изпирам, ако са подходящи за пране. А самите обувки пера внимателно – ако материалът позволява, ги слагам в пералнята в торбичка, на ниска температура, и ги оставям да изсъхнат естествено, пълни с вестници. Никога не ги суша на радиатора, защото може да се повредят.
Имам и резервен план – държа няколко торбички със силикагел от нови обувки. Слагам ги вътре, когато прибирам маратонките, за да поддържат суха среда.
Веднъж дори ги поставих във фризера – да, звучи странно, но работи! Студът убива бактериите и миризмата наистина изчезна. Разбира се, това не го правя с по-специални обувки, защото може да им навреди.
С времето открих, че най-важното е редовната грижа – да не оставям влагата и бактериите да се натрупват. Сега обувките ми не само изглеждат по-добре, но и миришат свежо, а аз се чувствам много по-комфортно, независимо колко интензивно тренирам.
