По празниците се бяхме уговорили една мъжка компания от ученическите години да се видим. И вечерта преди деня, в който трябваше да се срещнем, ми звъни Деян и ми обяснява как спешно му се наложило  да пътува извън града, с две думи няма да може да дойде. Разочаровах се малко, щото с него доста подвизи сме сътворили в ученическите ни години и неведнъж сме изкарвали от нерви родителите, дето се вика имаше какво да си припомним. Видяхме се с другите приятели и както винаги, когато си организираме такива събирания, си прекарахме супер. Вечерта, когато приключихме, си хванах такси и не щеш ли, като минавам покрай едно заведение, гледам наш Деян опрял лакти на една маса, изнесъл тяло напред и гледа влюбено едно хубаво момиче. Светна ми веднага каква е тая работа по спешност в провинцията. Ако беше преди няколко години, веднага бих вдигнал телефона да го питам точно в коя част на България се намира. Ама годините си минават, приоритетите също се менят, включително и при мене. То е ясно, че и ако на мене ми се наложи да избирам между приятелска среща и среща с момиче, на което много държа, няма да мисля много дълго. Така де, това не са ония пубертетски години, когато момчешкото приятелство беше най-важно, дори за мен. Не ми стана обидно и даже не приех тая малка измислица за пътуването в провинцията като лъжа – сигурен съм, че го е направил, за да не ни обиди. А иначе животът е това – смяна на приоритети. И слава богу – защото иначе ще тъпчем на едно място, при това много вероятно на грешното.