Стара сентенция, още от времето на древногръцките философи, които са изследвали заобикалящия ни свят, посредством умовете си. Спорили са по различни екзистенциални въпроси, а противоположните мнения винаги са били от полза. Това продължава да важи с пълна сила до ден днешен. Не случайно дебатите в парламентите на развитите демокрации, както и тези по публицистичните предавания на сериозни въпроси, засягащи цялото общество, са важни. Всяка една крайна теза има своите недостатъци и егоистични подбуди, а когато срещу нея седи сериозен контрапункт, това винаги е от полза. Защото най-правилното винаги се намира по средата на двете твърдения.

Не разбирам хората, които не обичат да спорят. Те може би възприемат спора като вид кавга. Аз обаче нямам това предвид. Много е полезно, дори за изграждането на характера или умението да защитаваш тезите си. Също така развива изключително много интелекта, защото научаваш нови неща и се стараеш да намериш доводи, с които да защитиш тезата си.

В същото време спорът учи и на толерантност, уважение и търпение към опонента. Това са наистина много положителни качества, които са трудни за усвояване, а ако по-редовно практикувате изкуството на дебата, бихте развили това умение. Защото само в спора се ражда истината!