Размисли за онлайн запознанствата

Продължавам голямата тема на моя блог, а тя е двойственият живот, който водят хората в интернет. Ще ме обвините, че и аз с експеримента си от миналия материал влизам в тази категория, само че това беше с научна цел, само за да докажа твърдението си, че интернет понякога е една доста лъжовна среда. Един познат преди няколко дена ми вика „Емо, много изпускаш, че не влизаш в сайтове за запознанства” Може би ви е станало ясно вече, че имам доста големи резерви към тези сайтове и хората, които се изявяват в тях, и в днешния си материал ще ви обясня защо е така. Смятам, че голяма част от хората в тези сайтове лъжат повече от политиците. Когато прочетете, че някой, без значение дали е мъж, или жена, е с ръст примерно 1.80 м, това в повечето случаи означава, че с повдигане на пръсти може и да докара 1.70 м; ако някой определя себе си като абсолютен трезвеник и човек, който мрази алкохола, много вероятно е да има проблем точно с градусите, защото как пък се е сетил да акцентира точно върху тая част от своята същност; определенията “сам, сама, необвързан, необвързана” в тези сайтове в повечето случаи означават отегчен съпруг или съпруга вкъщи в комплект с едно-две дечица; а твърдението „търся чистата любов”, особено в случаите, когато е направено от жена, означава търся солидна банкова сметка, желателно в комбинация с постелна утеха. Но даже и да приемем, че човек е с добри намерения и не иска да излъже умишлено, онлайн запознанствата дават възможност за това да се подготвим, да обмислим своите отговори, линията си на поведение, да построим идеалния си образ. Така ние се влюбваме не в човека, а в образа, който той си създава. Затова предпочитам запознанствата, които стават в реалностите на живота – да, по-трудно е, защото там всеки грешен жест или дума се отчитат – не може да ги изтриеш като неудачна фраза на екрана на монитора. Но пък е по-истинско. И тъй му отговорих аз на моя познат: „На Емо просто не му се занимава с изкуствени неща”.