Руминика – идеалният хотел за почивка

April 13th, 2014 | by | e-Емил

Apr
13

3Човек трябва понякога да се оттегли от ежедневието си и да отиде някъде, където няма телефони, имейли, работа и напрежение, за да може да си отдъхне подобаващо. Връзката с природата, казват, е много важна, а съвременния човек, улисан в ежедневието, егото и проблемите си, често я забравя и губи.  Пролетта е идеалното време за една такава кратка почивка, преди традиционната лятна.  Затова, избрах да посетя едно вилно еко селище –  Руминика,  намира се в Родопите. Отдавна слушах за него от мои приятели, които бяха ходили и ми го бяха похвалили, и както се убедих преди броени дни – съвсем заслужено.

Руминика предлага вили и хотел до Цигов чарк като ние се възползвахме от втората опция и наехме двойна стая, намалена покрай пролетната промоция на вилното селище. Очаквахме, че снимките на сайта са преувеличени, но наистина се оказа, че е толкова красиво и изпипано, както го гледахме и в интернет. Срещнахме и много добро отношение от персонала, а думите не ми стигат да опиша колко вкусно беше в ресторанта.

Най-важното обаче беше природата и затова се постарахме да отидем в дни, в които времето ще бъде само слънчево. Ходихме до язовира на Цигов чарк, разкарахме се из гората, направихме си пикник, играхме федербал като децата, посетихме даже и новия Палеонтологичен музей, който отвори миналата година в с. Дорково, намиращо се точно до Еко селището.

Абе, прекарахме си супер и най-важното – отпуснахме се и си починахме. Всички говорим колко обичаме българската природа, а повечето от нас или почиват в чужбина, или рядко отделят време да й се насладят. А тя е много красива, и дава много на човека :)

 

No Comments »

Новият НК, културните ценности и Светльо Кантарджиев

March 16th, 2014 | by | e-Емил

Mar
16

20100509_0005Напоследък в медийното пространство силно се обсъжда един проблем с бъдещия нов Наказателен кодекс и по-конкретно частта с културните ценности, която колекционери, хора на изкуството и специалисти по опазването на исторически и културни ценности силно разкритикуваха.

Става въпрос за текст, който предвижда наказания, по-сурови от тези за кражба, ако не си регистрирал културна ценност, която притежаваш. И ако дотук някой би казал, че това изглежда справедливо, че са нужни крумовски закони, за да се прекъсне практиката да се крадат, изнасят и търгуват важни за родината исторически предмети, може би бил прав, в случай че понятието „културна ценност“ и „археологически обект“ бяха ясно дефинирани. Според сегашното законодателство, всеки предмет на възраст над 50 години(?!) на практика може да бъде счетен за културно-историческа ценност. Което означава, че чергата, скрина, стария грамофон, дори детските тетрадки на баба ви или дядо ви, може да ви направят престъпник ако не ги регистрирате. Регистрацията обаче не е чак толкова прост процес, а освен това изисква и средства, и както беше казал Светльо Кантарджиев – колекционер и основател на фондация „Мизия“, която се занимава с опазване на културно-историческото наследство – твърде вероятно е голяма част от хората да унищожат своите по-стари предмети, отколкото да ги регистрират.

Абсурдът идва от това, че подобни предмети – семейно наследство – обикновено са с по-висока сантиментална стойност за рода и семейството, отколкото с културна за страната. Както беше посочил Кантарджиев в едно интервю, всеки втори-трети българин според този закон може да се окаже неволен престъпник, а дори и сега имало крайно абсурдни дела в съдилищата на тема „културни ценности“, където обектът на наказанието често е с струва по-малко, отколкото разноските по цялото дело.

Силно се надявам, че този абсурден текст няма да бъде приет и критиките на доказали се като експерти в областта личности като акад. Светлин Русев, най-големият дарител на НИМ – Боян Радев, писателят Стефан Цанев, Светльо Кантарджиев и други, ще наклонят везните така, че дори политиците да успеят да разберат колко погрешен е този законопроект. В противен случай – признавам – и аз за една нощ ще се превърна в престъпник…

No Comments »

Добри новини за родния спорт

March 13th, 2014 | by | e-Емил

Mar
13

Последните два месеца ни отнесоха с редица хубави новини. Като цяло годината започна добре за българския спорт, което е повод за написване на статията ми.

Да благодарим на Григор Димитров за страхотната игра в Акапулко, да похвалим Сани Жекова за доброто представяне на Олимпийските игри и да благодарим на играчите на “Лудогорец”, че поотсрамиха малко българския футбол.

За онези, които все още не виждат причина да се гордеят, че са Българи пускам едно прекрасно изпълнение на химна на България от малката Крисия Тодорова. Преклон пред талантите на България.

No Comments »

Конкуренцията на Лафка

February 19th, 2014 | by | e-Емил

Feb
19

lafk2Забелязал съм, че пътят на това да се приеме нещо ново в България, обикновено преминава през охулването и отхвърлянето му. Примери много! За съжаление, прекалено често приемаме неща, които ни вредят, и често подтикнати от някой друг, отхвърляме не-чак-толкова-лоши неща.

Забелязах, че млади хора напоследък са се настроили против новата верига за бързи покупки – Lafka. Били “убивали“ дребния местен бизнес! Довод, в който не успях да открия логика. Когато един бизнес изпреварва друг, в което и да е поприще, това се нарича конкуренция. Всъщност, това не е само в бизнеса,  но и в природата – нарича се „Оцеляване на най-приспособения“. Защото в крайна сметка в който и да е бизнес, успехът се определя от клиентите, и техните предпочитания. Щом Lafka се развива, очевидно е, че успява да печели повече клиенти от „дребния местен бизнес“. Защо? Защото павилионите са по-модерни, разположени на удобни места, защото има разнообразие от продукти в тях и поради още куп други предимства. Това че дребният бизнес не успява да навакса, е изцяло негов проблем! Да не говорим, че понятието „местен“ тук не ми се струва много удачно, защото Lafka е българска верига, плащаща данъци и такси както на общините, така и на държавата, също както дребните търговци. Една от малкото български по-големи вериги, между другото!

И докато някои се опитват да строят стени срещу бурята, други строят вятърни мелници – някои от дребните търговци вече се ориентираха в ситуацията и се  поинтересуваха от франчайзинг предложението на Lafka. Четох, че в Бургас вече са били сключени първите договори. По този начин не само няма да им умре бизнесът, но ще продължат да го развиват в рамките на нещо много по-голямо и добре устроено като логистика, стандарти, вътрешни процеси и марка. Надявам се сега споровете за „смъртта“ на дребния бизнес да приключат, защото това вече не е задължително. Вместо да бъдат конкуренция с Лафка, търговците могат да играят в отбор с нея.

No Comments »

Живот в мрежата

January 30th, 2014 | by | e-Емил

Jan
30

Какво да ви кажа… най-новото предизвикателство на Интернет пространство е да избереш към коя социална мрежа да се насочиш. Вече можеш да си част от Google+, Instagram, Facebook, Twitter, Printerest и какво ли още. Първо търсиш коя най-отговаря на нуждите ти и разбираш, че по функционалност мрежите се препокриват, удобни са и интерактивни. После гледаш къде са приятелите ти и ако тайфата се събира във фейса си активен там.

Предизвикателството се състои и в това, че много хора имат профили на всякъде и за да си в час с всички нововъведения е необходима моменталически реакция и от твоя страна. Ако случайно някъде си изпуснал да направиш своя страница приятелите не те оставят на мира: “Е, айде, докога да те чакаме, бабо!” Това неминуемо води до постоянната ангажираност да публикуваш и тук и там, за да докажеш, че съществуваш, да не изпуснеш парти и да качиш снимките, които всички очакват.  И така животът ти се пренася в Интернет. Някои хора вече са забравили да виждат реалността. Ето какво имам предвид:

No Comments »

Скоростта на интернета и Христин Петков

January 15th, 2014 | by | e-Емил

Jan
15

Някога, ползвах интернет от модем – не стига, че скоростта беше няколко килобайта в секунда и можеше да пиеш едно кафе докато ти зареди пощата, ами и ако някой разговаря по телефона – нет няма. Мъчителни времена бяха това :) Кой би предположил, че днес ще можем да теглим цели филми само за някакви си 2-3 минути?

netВсъщност в днешно време интернетът в България до крайния потребител е много по-бърз отколкото в Чехия, Белгия, Англия, Франция, благодарение на широколентовия ни достъп. Не знам на кого трябва да сме благодарни за това, но поне в това инфраструктурно отношение страната ни се нарежда сред първите в Европа. Разбира се, скоростта на интернета е и една задължителна предпоставка, за да се развива добре IT бизнеса у нас – един от малкото браншове,в който ежедневно се наемат огромен брой хора, работещи на по-близки до европейските заплати.

Тази Нова Година празнувахме с приятели в къща в едно по-отдалечено село и се учудих, че и там интернетът беше направо пушка – зареждаше клипове от youtube и vbox, откъдето слушахме музика, без никакъв проблем. Оказа се, че това подобрение на скоростта по селата се дължи на коректно изпълнен европроект,  ръководен от бившия кмет на Сливен – Христин Петков и агенцията по  електронни съобщителни мрежи и информационни системи. Благодарение на проекта голяма част от слабонаселените и отдалечени села са получили широколентов достъп до Интернет – тоест, в пъти по-бърз от този, който е бил досега.

Дано страната ни позволява да се развива в информационните технологии, а инфраструктурата да продължава да се подобрява все повече.

No Comments »