Спомени от миналото и напредъка на света

August 10th, 2015 | by | e-Емил

Aug
10

Колко много неща са се променили от времето, когато бях дете. Наистина в технологично отношение светът много е дръпнал за 20-30 години. Даже някъде бях чел, че в момента изживяваме бум в тази област, с което съм напълно съгласен. Добре е човечеството да се развива и ми е интересно докъде ще стигнем след още 20-30 години. Като погледна нещата от този ъгъл, ми става доста любопитно да видя напредъка с очите си :)

old-stuffНо нека сега си припомним онези неща от миналото, които вече са малко поостарели и забравени, с чувство на носталгия. Започвам с чакането да видиш как си излязъл на снимка. Тогава я нямаше и опцията да си оправиш червените очи. Звучи малко примитивно и ако трябва да го обяснявам на децата си някой ден, сигурно ще ме гледат много учудено. Днес хората рядко си изваждат снимки, най-вече за някой специален повод, като сватба например. Няма я тръпката да видиш дали си излязъл добре, но пък може да се снимаш хиляди пъти сам, докато се харесаш, без да ти свърши лентата.

Навремето интернетът идваше по модем, който беше свързан с домашния телефон. Тогава говоренето по телефона и ползването на нет си бяха две несъвместими неща. Докато майка ти говори с часове с приятелките си, твоята връзка с виртуалния свят замира. Големи премеждия, голямо нещо. Няма как да не спомена, че цялото семейство използваше един единствен телефон, и то домашен. Да, няма как да го разнасяш със себе си навсякъде, камо ли да ползваш wifi на него. Ех, живот, живот…

Преди GPS-a, използвахме добрите стари пътни карти. Разгръщането им беше лесно, но сгъването беше истински кошмар. Последното си беше много пипкава работа, която баща ми никак не владееше до съвършенство :).

Като се връщам назад ми става малко хумористично да ги обяснявам тези неща, а щом с мен е така, при условие че съм ги виждал с очите си, какво ли ще бъде за бъдещите поколения.

No Comments »

Пътят към Ню Делхи

July 26th, 2015 | by | e-Емил

Jul
26

Мненията за Индия като туристическа дестинация са противоречиви. Някои я мислят за примитивна и малко страшна страна, други за мистериозна и изпълнена с духовност. Вярно, че разделението на касти не изглежда добре в очите на модерния свят, но пък хората са успели да запазят традициите си във вековете. В крайна сметка светът също е разделен на бедни и богати, просто това не се прави толкова открито.

Auto-rickshawНю Делхи е официалната столица на Индия и натам ще се запътим днес. Пристигайки, трябва да намерите транспорт до хотела или мястото, където ще отседнете. Хващате такси или авто рикша, но когато шофьорът забележи, че сте чужденец, което никак не е трудно, имайки предвид бялата ви кожа, ще се опита да ви вземе повече пари. Сходна ситуация с нашите таксита на летището, нали? За да избегнете това, настоятелно поискайте да включи апарата, а в краен случай го заплашете с полиция. В Ню Делхи, между другото, има и метро, което може “спокойно” да ползвате ;).

Ако имате намерение да попазарувате, то тогава посетете квартала Connaught Place – той е сравнително нов, което значи, че е по-чист от останалите. Там има познати марки дрехи и ресторанти за бързо хранене. Най-голямата атракция в Ню Делхи обаче винаги са били грандиозните дворци и храмове. Интересен на вид храм е този на бог Хануман – с тяло на човек и глава на маймуна. Вътре има статуи и на други божества. Храмът с формата на лотус също е забележителна гледка, името му е Lotus Mandir.

Никое пътешествие в чужда страна няма да е завършено, ако не опитате от прословутите ароматни индийски ястия. Едно от тях е Dum Aloo или картофи с къри. Ястието е пикантно, както може би вече сте предположили, и се приготвя из цяла Индия. Ако не сте свикнали обаче с такъв вид храна, не прекалявайте с яденето й и пийте много вода, докато я консумирате.

Виждате, че и Ню Делхи си има две лица и е малко олицетворение на цяла Индия. Той е една монета с две страни – чистота и безпорядък. Като се замислиш, така е с всеки град – има си модерна и по-стара част.

No Comments »

Отпусни се, стегни се

June 24th, 2015 | by | e-Емил

Jun
24

Замисляли ли сте се с коя фраза успокояваме хората у нас? Най-вероятно не. Е, аз пък съм мислил по този въпрос и ще ви разкажа до какъв извод стигнах. Типичната фраза, когато мъж е под стрес, е да ти кажат да се стегнеш. При американците и руснаците е друго – те в такива ситуации ти казват да се отпуснеш, съответно с “relax” и “расслабься”. Не че и ние не можем да кажем на някой да се отпусне, вместо “стегни се”, но така ни идва първосигнално отвътре. Това важи особено при мъжете, защото те не искат да виждат другаря си в момент на слабост, затова и първият им съвет е той да се стегне, т.е. да се вземе в ръце. Аз както ги тълкувам нещата, това ми звучи като да подтиснеш нещо, за да не занимаваш останалите с него особено когато е негативно. Като пък кажеш на някой да се успокои, все едно го приканваш да сподели, пък мъжете не обичат да си споделят. Те трябва да са корави, нали са силната половина, не могат да свалят гарда си при никакви обстоятелства. Който и да си, където и да си, аз пък ти казвам Relax!

No Comments »