Политическо Средновековие и Медиен Ренесанс

November 10th, 2014 | by | e-Емил

Nov
10

Знаете ли на какво са синоними Средновековието и Ренесансът? Символиката е заета от историческият им контекст и днес се използва умело от майсторите на словото и перото. Аз не се изявявам като майстор, напротив, много съм далеч от това, но си позволих да използвам метафоричната символика на тези две понятия в две противоречиви словосъчетания.

5543191_f520Защо „политическо средновековие”? Причините са прости, защото сме застинали в едни средни векове, от които сякаш не мърдаме ни напред, ни назад. Знам, че ще се съгласите, защото не веднъж сте заставали на по чашка със свои приятели или колеги и сте си говорили за политика? На мен това ми е една от редовните теми за обсъждане. И с когото и да говоря по нея, все стигаме до едно и също заключение – трябват ни нови лице на политическата сцена. Само така ще излезем от положението, в което сме попаднали, и ще се отправим към едно по-добро бъдеще, към политически Ренесанс.

Сега по другата тема. Докато от политиците ни и управлението, което водят, има още какво да се желае, то медиите ни стават все по-либерални. Те се измъкват от тъмнината, за да ни предоставят все нови и нови начини за информираност. С разрастването на свободата на словото се приближаваме до истински медиен Ренесанс. Вижте мен например. Имам си блог, пиша си свободно и не спускам бариери пред мисълта си, нито ми ги спуска някой друг.

Сега си представете, че медиите помагаха да настъпи Ренесанс и в политиката ни, вместо да следваха нейните остарели правила. Давам ви следния пример с ясното съзнание, че не го правя за първи път. Делян Пеевски! Какво за него ли? Ами, ако медиите пишеха повече положителни неща за него, нямаше ли и ние да имаме по-положително мнение? Ако инициативата на един млад човек да се изразява като ангажиран и активен гражданин биваха по-често поощрявани? Ако не го петняха оттук и там, а уважаваха заслугите му? Мисля, че Пеевски е представител на едно ново поколение политици, за което обществото ни все още не е дорасло и именно заради това толкова често му обръщат гръб. Все пак къде се е чуло и видяло из българските ни политически среди да има млад бизнесмен, който да не се издържа само на депутатската си заплата или на когото държавните постове да не са му самоцел? Аз не се сещам за друг пример, а вие?

No Comments »

Проблемите идват с времето

November 4th, 2014 | by | e-Емил

Nov
04

Искам да ви споделя личен опит по един важен въпрос, с който предполагам, чр всеки от нас се сблъсква рано или късно. Кога се появяват проблемите? Проблеми, било то от личен характер, семеен, професионален или в друга насока.

Собствените ми наблюдения и впечатление показват, че те възникват не кога да е, а в течение на времето. В началото всичко е “цветя и рози”, няма противоречия, нещата вървят плавно и безпрепятствено. До един момент. Колкото повече време минава, толкова повече се увеличава шансът да възникне недоразумения и оттам да тръгнете накриво. Може би във връзката ви, може би на работа или в друга сфера, но рано или късно неволна грешка бива допусната. Оттам, след като едно нещо тръгне на криво, много вероятно е и други да тръгнат на криво. Разбира се, всичко може да бъде изгладено и рядко има фатални грешки. Възможно да е имате някакви дрязги още в самото начало, но те са по-скоро неточности от незнание.

project-manager-struggling-with-problemsИстинските проблеми идват, когато вече има изградени отношения. Знаете какво правите, но не го правите както трябва. Това вече е признак на невнимание и незаинтересованост, което пък създава предпоставки за явни проблем и главоболия.

Замислете се реално. Когато започнахте работа и кога за първи път ви смъмриха? Едва ли е било в началото, защото всеки има един пробен период, по време на който не му възлагат сложни задачи, а само се запознава със средата и обстановката. С течение на времето, трупането на опит, знания и доверие, идват и отговорностите, а с тях познайте кое още – проблемите. В много сфери от живота ни е така, не само в професионалната.

No Comments »

„Извинение” за кола

October 27th, 2014 | by | e-Емил

Oct
27

Чух този израз от един приятел. Говорихме си за коли и кой какви марки харесва. Заприказвахме се ожесточено, нали всеки си има предпочитания. От всичките ни приказки обаче най-много ме впечатли следния негов коментар:

smart car“А знаеш ли жена ми какви коли харесва? От онези малките, двуместни, в които няма място за никого и с които, ако излезеш на магистралата, сигурно, ще те отвее вятърът. Това не е кола, това е извинение за кола…”

Много забавно ми стана от тази реплика, не мога да го скрия, пък и защо да го правя. Мисля, че е нормално жените да харесват по-малки коли, а мъжете по-големи. Сещам се за изключения от това твърдениe, но те са именно това – изключения.

Дали е защото жените имат по-слаби фигури от мъжете и се чувстват по-комфортно в по-мака кола? Или защото ги карат по-лесно? Или са им по-красиви и симпатични малките коли? Само една жена може да отговори на подобен въпрос и да ни “разкрие” истината.

Мъжете обаче мислим по различен начин. Ние предпочитаме да ни е широко, удобно, да имаме пространство около себе си и да не се чувстваме ограничени. Затова предпочитаме големи, мощни и бързи коли, а не някакви извинения за такива…

Нищо лично дами, въпрос на предпочитания!

No Comments »

Аналната фисура е болезнена, но лесно се лекува

October 20th, 2014 | by | e-Емил

Oct
20

В много случаи мои приятели са ми казвали, че хемороидите са им създавали проблеми. Но ако имате анална фисура ще разберете какво означава да имаш наистина неприятен проблем.  Фисурата започва като нараняване в самия край на правото черво и впоследствие това нараняване се превръща в хронична силно болезнена язвичка. Предизвиква  болка и парене при изхождане, което продължава и няколко часа след това. Други симптоми са кървене и упорит сърбеж.

zabol_clip_image002aСтресът, който човек получава преди всяко изхождане и самата болката предизвикват мускулен спазъм. В резултат се спира кръвотока към нараненото място и лигавицата не можа да заздравее. Ако не отидете скоро на лекар могат да се получат, повярвайте ми, много нежелани усложнения.

Един от добрите специалисти в тази област – проктологът д-р Антон Тодоров от медицински център “Фама”, спасява положението в такива ситуации. Мога да ви уверя от опит. Прегледът не е съпътстван с никакви болезнени  инструментални изследвания. А само заболелият знае, че чувствителността в областта на ануса е повишена и най-лекият допир предизвиква неприятни усещания. Много се страхувах от операция, но се оказа, че отивайки на време съм я избегнал. С подходящите медикаменти, които д-р Тодоров ми предписа и с правилната диета не само, че болката бързо отшумя, но и се възстанових в сравнително кратък срок – за около 2 седмици и половина.

Мога да посъветвам мои приятели, читатели и блогъри, ако някой ден, не дай си Боже, имат подобен проблем да не чакат, а  веднага да посетят специалист. Не предприемайте никакви самоинициативи по отношение на лечението. Не мислете и за прегледа – той може да не е приятен, но не е болезнен и е кратък. Благодарение на него ще се изключат редките, но потенциално опасни заболявания, протичащи със сходни симптоми.

No Comments »

Знаете ли коя е вашата микрогрупа?

October 15th, 2014 | by | e-Емил

Oct
15

Наставката “микро” се използва в различни области на науката. Имаме микроорганизми, микродържави, микроикономика, микропредприятия и, разбира се, микрогрупи.

“Мирко” се употребява най-често със значение на малък, много малък и дори дребен. Ако трябва да сме точни думата идва от старогръци език със значение на “малък” и означава умножение с 10-6 т.е. 0,000 001 една милионна. Не е много нали?

micro-groupsВсе пак в повечето случаи “микро” се използва за като знак за “малко” без специфична конкретизация за цифри и стойности. Така е и в примера за микрогрупата. Въпросът ми е: знаете ли как се съставя вашата микрогрупа и кой попада в нея? Тук не са само вашите най-добри приятели и колеги. Те са може би най-важната за вас част от микрогрупата ви, но статистиката не се интересува от тях. Защото терминът “микрогрупа” идва именно от тази наука, статистиката. Това означава, че в случая са важни цифрите и статистическите данни, а не отношенията ви.

Във вашата микрогрупа попадат всичките ви приятели и познати, независимо колко добре се познавате или не се познавате. Искате или не, тук се причислява и вашето семейство в това число баби, дядовци, тъщи и т.н. За разлика от приятелите, семейството не си го избираме сами, но го приемаме въпреки това. Продължаваме като попълваме микрогрупата ви с вашите колеги, съседи, приятели на приятели, които виждате от време на време и т.н. хора, с които имате някакви взаимоотношения.

Може да ви се струва, че са много, но сборът им, причислен към общото население в България или на Земята като цяло, е изключително малък. Затова наставката “микро” е много подходяща, а дали не е и малко надценена…

No Comments »