Отпусни се, стегни се

June 24th, 2015 | by | e-Емил

Jun
24

Замисляли ли сте се с коя фраза успокояваме хората у нас? Най-вероятно не. Е, аз пък съм мислил по този въпрос и ще ви разкажа до какъв извод стигнах. Типичната фраза, когато мъж е под стрес, е да ти кажат да се стегнеш. При американците и руснаците е друго – те в такива ситуации ти казват да се отпуснеш, съответно с “relax” и “расслабься”. Не че и ние не можем да кажем на някой да се отпусне, вместо “стегни се”, но така ни идва първосигнално отвътре. Това важи особено при мъжете, защото те не искат да виждат другаря си в момент на слабост, затова и първият им съвет е той да сте стегне, т.е. да се вземе в ръце. Аз както ги тълкувам нещата, това ми звучи като да подтиснеш нещо, за да не занимаваш останалите с него особено когато е негативно. Като пък кажеш на някой да се успокои, все едно го приканваш да сподели, пък мъжете не обичат да си споделят. Те трябва да са корави, нали са силната половина, не могат да свалят гарда си при никакви обстоятелства. Който и да си, където и да си, аз пък ти казвам Relax!

No Comments »

Бъди по-добрата версия на себе си

June 15th, 2015 | by | e-Емил

Jun
15

self-improvement-quotesЗа да бъдеш по-добра версия на себе си, трябва да не искаш да спираш да се развиваш в интелектуален план. Не е важно с какво темпо си се устремил към самоусъвършенстване, важното е да вървиш напред, независимо дали с милиметри или с цяла крачка. Това обаче не значи да не бъдеш себе си, а да бъдеш едно по-добро Aз, което иска да се променя в положителна посока.

Не казвам обаче да обърнете фокуса изцяло към себе си, а да се интересувате от всичко, което се случва в глобален мащаб. Разширявайки знанията си за света, разширявате и общата си култура, а и сте в час с актуалните събития и може да се включите в разговор на всякакви теми. Такива събеседници останалите намират за интересни. Оттам може да завържете и полезни контакти. Все пак още един ерудиран човек в компанията не е излишен.

Докато вървите напред към по-доброто ви усъвършенствано Aз не трябва да допускате високомерно поведение. Помнете, че тук не се състезавате с останалите, дори не и със себе си. Тук нищо не се случва на бегом, а съвсем естествено, защото това е нещото, което искате; така ви идва отвътре. От всеки човек има нещо, което може да научите, абсолютно всеки. Минали сте през различни житейски уроци и сте научили различни неща, затова дори и на скитника не трябва да се гледа с пренебрежение.

Истината е, че искаме или не, ние продължаваме да се учим. При някои това става с ясното съзнание, че го искат, а при други животът се намесва. Аз обаче предпочитам да не чакам, а да грабя от необятните знания с пълни шепи. А ти?

4 Comments »

Какво казва персоналът за работата в ресторанти Happy?

June 8th, 2015 | by | e-Емил

Jun
08

Наскоро минаха баловете и като гледам тези млади и безгрижни бъдещи студенти, се сещам за времето, когато аз бях на тяхно място. Няма да казвам преди колко години беше това, за да не ме помислите за човек с остарели разбирания ;) Да, времената бързо се менят и за да си ти самият актуален, трябва да не изоставаш.

Но нека се върнем на темата за току-що излезлите от училище младежи. На тази крехка възраст те вече трябва да решат съдбата си, а именно с какво искат да се занимават до края на живота си. Лично аз смятам, че им е твърде рано за това. Има някои твърдения, че младите вече съзряват твърде рано и много бързо искат да пораснат, но дали в действителност са готови за реалността, която ги чака извън бащиното огнище?

Истинският въпрос е накъде ще поемеш след университета, защото никоя работа не е гарантирана. Когато аз бях студент, си спомням, че 3-те най-желани специалности бяха архитектура, финанси и КСТ (компютърни системи и технологии). Можете ли да се досетите защо? Ами защото там падаха големите пари или поне така си мислиха всички. По принцип това е вярно, но не всеки завършил ще намери реализация в тези професии, а и в един момент може да реши, че му се прави нещо друго.

624-400-hepiНаскоро срещнах една съученичка, която беше завършила финанси, но поради факта, че тогава всички университети направо бълваха такива висшисти, тя не е могла да си намери работа по специалността. Ето защо започнала работа в Хепи като нещо временно, но вече 2 години e там и сега заема някаква по-ръководна длъжност. Изреди ми сумати програми за бонуси в рамките на компанията, как я пращали на външни обучения, как ползвала отстъпки от фирми, с които Happy си партнира, как като доведеш приятел да роботи там, получаваш допълнително възнаграждение. Заплащането било щедро и винаги редовно. Аз направо се хванах за главата. Не съм и предполагал, че условията за служителите на Хепи са толкова добри.

Ето как един нереализиран финансист може да си докара заплата на такъв, работейки в ресторанти Happy. Бонусната система на заплащане у нас не е нещо непознато. Грижата за служителя и неговото израстването вътре в компанията обаче е. Това, според мен, е правилният подход, за да задържиш хората си.

No Comments »