Още малко за Пеевски

August 22nd, 2014 | by | e-Емил

Aug
22

Спомням си преди време Иван Костов беше казал, че в България има един политик, които е нарочен от една група хора за публично демонизиране. Или да го наречем по друг начин – окончателно оронване на престижа.  Тогава Костов посочи за такъв човек Делян Пеевски. И действително, ако започнете да четете какво пише за него в пресата и редица онлайн издания със сигурност ще останете с впечатлението, че този малко над 30-годишен човек е виновен за всички кризи, които дойдоха и ни пометоха след 89-та година.

Още по-чудно е, че това изказване дойде тъкмо от Костов, който мисля, че най-добре знае какво означава да бъдеш цел на обществено презрение.  Именно той и правителството му станаха черни пред България в един доста тежък период. Но разбира се ние хората вярваме повече на медиите. Оставяме се журналисти и изказвания на различни политици да диктуват мнението ни, забутали собствените си мисли в някой далечен ъгъл на съзнанието ни.

618x410Специално за случая с Делян Пеевски, според мен има много да се разсъждава, още повече ако се вземат на предвид от една страна упоритото антипеевско медийно говорене и фактите, които са на лице от действията му. Може всикчо да е, но Пеевски се показа като блестящ бизнесмен. Ето например никой няма да отрече, че бизнесът му се развива и че изданията, които семейство му управлява, закупени точно преди фалита им, сега процъфтяват и всеки купува, чете и им вярва. Това са не само новинарски издания, но и специализирана спортна периодика и телевизии. За един 33-годишен човек това е голямо постижение. Да не говорим, че заниманията му в търговската област също са увенчани с успях. Веригите за импулсни стоки, за които всички надигнаха глас, всъщност осигуриха нови работни места, прекрасни условия на труд, стимулират българското производство и са изключително ползвани от всички. Та дори аз си пазарувам от тях.

От гледна точна на политиката, няма как да не споменем участието на Пеевски по митинги, както и присъствията му на пресконференции… И разбира се накрая ще припомня и джентълменската постъпка, с която отстъпи поста си на евродепутат на Искра Михайлова. Колко депутати, чиито място им се полага по право биха го направили?
Изброявайки си мисля, че ако Пеевкси не беше така очернян, той би могъл да представлява идеалният образец пред обществото за социално ангажирана личност, предприемач на годината и изобщо за пример за успял млад бизнесмен.

No Comments »

И вие ли сте като Ана?

August 9th, 2014 | by | e-Емил

Aug
09

student Това е Ана. Запознайте се. Може би момичето от снимката не се казва точно така, но си представете, че е Ана.

Ана ми  е приятелка от детството. Живеехме през една врата и редовно ни водеха заедно на училище. Тя четеше много, а аз тичах много. Тя изучаваше езици, биология и химия, аз механика и информационни технологии. До днес сме добри приятели – помагаме си, споделяме. Няма химия между нас, защото сме различен типаж. Тя се сгоди, на мен скоро също ми предстои.

Ана я приеха медицина и сега следва втора година докторантура, но за съжаление все още не е специализант. Да спечели място за второто изглежда доста трудна задача.

Говорихме си снощи, че това си е парадокс в нашето общество. Как така ще стане доктор на медицинските науки, а няма да е специалист в това направление и то при положение, че вече две години работи активно с пациенти. Може би за студентите по медицина, преподаватели или други това е що-годе обяснимо. Хващат някаква логика. Макар Ана да е от тези, които още се опитват да я уловят. Аз пък смятам, че това е безумие. Цялата ни система е безумие.

Не разбирам как е възможно толкова много да се усложнява следването на даден човек. Не виждам разумна и рационална причина. Аз съм практичен човек и си мисля, че колко по-просто и улеснено се измислено нещо, толкова повече привърженици ще има и толкова по-добре ще работи. При това положение обаче разбирам защо младите хора с медицинско образование гледат да заминат за чужбина. Доколкото чувам там следването и специализацията са измислени в много по-добра форма. Държат си на специалистите и ги мотивират с добро възнаграждение.

От доста време се надявам нещата в страната ни да потръгнат, защото лека-полека наблюдавам, че в някои отношения започнаха подобрения. Но все още имаме звена, които тънат все по-надълбоко от недалновидните решения на политиците ни.

No Comments »

За спонтанните решения

July 25th, 2014 | by | e-Емил

Jul
25

Мисля, че на всеки от нас от време на време му се иска да направи нещо спонтанно. Било то да се качи на първия влак, тръгнал от гарата. Да запали колата и да кара часове наред без да знае накъде. Да се блъсне “случайно” в някой непознат на улицата, просто защото му се е сторил интересен и иска да се запознаят и т.н.

Мисля, че подобни “необмислени” действия са полезни от време на време, но не трябва да ни се превръщат в навик. Те ни помагат да разнообразим ежедневието си, да разчупим еднообразието и да се запознаем с нови хора.

Ако наистина имате нужда от генерална промяна обаче било то в личен или професионален план, не разчитайте на спонтанност. Седнете спокойно и обмислете внимателно кое е това, което не ви харесва. Генералните стъпки са важни и не е хубаво да ги оставяте на спонтанността, а на трезвия разум.

А и нека не забравяме, че рутината понякога също има своя чар. На мен лично ми харесва, когато свърша работа да се прибера у дома, да си направя нещо вкусно за хапване и да се отдам на обичайните си забавления. Не винаги ми се излиза навън, не винаги ми се ходи по заведения или барове и т.н. Но ако някой дойде до вкъщи и ме накара да излезем, няма да го върна. Ето това за мен е правилно спонтанно решение.

09102055_3798

No Comments »

Филм по книга. Кое кога да се появи на пазара?

July 21st, 2014 | by | e-Емил

Jul
21

bookand filmЯвно напоследък съм на книжна вълна, но няма как и вие да не сте забелязали, че има много филми, чиито сценарии е базиран на книга. Замислих се каква трябва е чисто търговската връзка между тях.

Ако става дума за класики като „Портретът на Дориан Грей”, „Дейвид Копърфийлд”, „Големите надежди”, разкази за Шерлок Холмс, „Гордост и предразсъдъци” и т.н., то книгата вече е издадена. Интересът към нея се засилва реципрочно с интереса към филма. От книжарите остава само да я преместят на по-видно място в книжарниците си. А ако случайно книгата е изчерпана, все ще се намери друг издател за нея. Тъй като авторското право важи до 70 г. след смъртта на автора, то за класиките често срокът вече е изтекъл. Припомнете си случая с „Великият Гетсби” от зимата на 2012 г. Поне две издателства пуснаха книгата едновременно.

Ако обаче книгата е нова и е на пазара още преди да бъде обявен филм по нея, толкова по-добре. Навярно издателите този път са купили правата за нея на по-ниска цена, а вложенията ще им се възвърнат многократно, може да прибягнат дори до второ издание.

Въпросът е какво правим, когато книгата излезе след филма (с уточнението, че тук става дума за преводни издания). По мои наблюдения повечето хора предпочитат първо да прочетат книгата и след това да гледат филм по нея. Но каква е ситуацията, ако такава възможност не им се предоставя? Аз бих се отказал да чета точно тази история, ако сюжетът вече ми е познат. По мое мнение, ако и книгата и филма са нови, то първата трябва да е на разположение в книжарниците поне месец предварително (ако не и повече) преди премиерата на екранизацията по кината. Това е вид реклама и за двата продукта, чрез която интересът на хората ще се поддържа по-дълго време.

No Comments »

Игра на филми и асоциации

July 11th, 2014 | by | e-Емил

Jul
11

filsgamesСлучвало ли ви се е да се съберете по-голяма компания приятели и да се чудите какво да правите. Общо взето познавате се всички от години, знаете си и кирливите ризи, а историите ви един за друг вече започват да се повтарят.

Не се притеснявайте, имам перфектното решение как да се изкарате весело. Нужно е само да се абстрахиратe от идеята, че вече сте надраснали игрите… защото става дума за игра на филми.

Правилата са следните. Разделяте се на два отбора по равно. Един човек от единия отбор казва тихомълком на човек от другия отбор заглавие на филм, така че никой друг да не го чуе. Заглавието не трябва да съдържа собствени имена или абревиатури, но може да играете и със сериали, ако се разберете предварително.

И така. Този, на когото е казан филмът, се изправя пред своя отбор и без да говори, а само с жестове се опитва да обясни заглавието. Постепенно ще си измислите жестове, чрез които да показвате от колко думи е съставено заглавието, коя от тях обяснявате, дали става дума за сцена от филма или известен актьор, който участва там. Може да си определите и тайминг.

Става забавно, защото се получават разнообразни ситуации. Тъй като се редувате кой да обяснява и кой да познава, на всеки му се налага да става за смях и всеки се смее на всеки.

Съответно отборите се сменят един след друг, а вътре във всеки отбор се въртите, както се разберете. Ако случайно единият отбор не успее да познае даден филм, човекът, който го е казал първоначално, се опитва да го обясни на своя отбор. Така се печелят допълнителните точки. Следователно, докато единият отбор познава, другият – мълчи и не им подсказва.

Това е. Дори да ви звучи малко детинско в началото, пробвайте. Ще видите, че е интересно и ще се забавлявате.

No Comments »